Защо различно ни се удават езиците

Таня Ганчева Димитрова

старши преподавател

Ключови думи : да имаш “ухо” за езика, диапазон на чуваемост, фонограма, звукова честота, езикова дарба, акустична география, езикова лаборатория, дислексия и чужд език, етнограма, физиологични закони, електронно ухо, ефект Томатис

За всички, които са изучавали езици е очебиен факт, че някои овладяват и използват определен език с лекота, докато за други това е непосилна задача и въпреки усилията не успяват да общуват свободно. Всеизвестно е също, че на славяните им се удават езиците, докато други нации доста трудно проговарят на език, различен от техния матерен.

От какво зависи това? От интелекта, паметта, имитаторските заложби, музикалния слух или стабилността на психиката ? Защо има трудни и лесни езици и защо някой успява да постигне комуникация, изучавайки английски, а блокира, ако трябва да се изрази на френски, макар, че е положил същите усилия.

Години наред търсех отговор на тези въпроси и най-вече, защото се сблъсках с трудността на собствените ми деца да учат френски. След многократни занимания с логопеди, децата ми успяха да се научат да произнасят правилно “р” и “л”, но въпреки многобройните диктовки продължиха да пропускат гласни или да правят недопустими правописни грешки, вследствие на установената дисграфия, при което аз като филолог преминах през последователни фази от ярост, ужас, паника и отчаяние до примирение, без да преставам да търся отговора на безизходицата, в която се намирах. Впоследствие се оказа, че за разлика от френския език, английският им беше по силите. Тази разлика в афинитета към двата езика би могла да се обясни разбира се с различната мотивация вследствие на далеч по-широкото приложение на английския език ; естественото противопоставяне на това, с което се занимава родителя, за да се прояви чувството на стремеж към собствено мислене и свобода във възрастта на пубертета и т. н. И все пак….

Отговор получих най-неочаквано, при едно от пребиваванията ми във Франция, където попаднах на един от 180^-те центъра на д-р Алфред Томатис, ото-рино ларинголог, който поставя основите на една сравнително нова наука : аудио-психо-фонология, основана през 1957 г. С уникален метод, той лекува деца със затруднения при изразяване, четене, учене наизуст, изучаване на чужди езици, липса на концентрация или заекващи и страдащи от дислексия и дисграфия, дори аутизъм.

Аудио-звуко-фонологията взема под внимание връзките, които съществуват между ухото и гласа от една страна и ухото и психиката от друга.

Професор Томатис открива, че нашата способност да произвеждаме звуци е тясно свързана с качеството на слушане. Това откритие е признато през 1957 г. от Френската академия на науките под наименованието Ефекта Томатис. Той открива, че можем да подобрим нашата “чуваемост” като изобретява апарат, наречен “електронно ухо”, който филтрира звуците. Да се отвориш към определен език, означава преди всичко да се свържеш със звуковите вълни на този език. Фонетичните упражнения, осъществени с помощта на този апарат, помагат за адаптиране на ухото на обучаемия да чува правилно и да произнася с точната интонация чуждите фонеми. Електронното ухо помога да се чуят истински звуците, предоставяйки липсващата писта на пропускливост Филтрираните звуци възпроизвеждат дори слуховото възприятие преди раждането.

Теорията на д-р Томатис има своите привърженици и противници. За нас като филолози, изводите, до които той достига могат да дадат обяснение на някои въпроси относно изучаването на чужди езици, които не са намерили досега еднозначен отговор както и да предизвикат размишления, различни от общоприетите.

Какво означава да имаш “ухо за езика” ? Добрите лингвисти говорят няколко езика, а някои от тях и няколко десетки езици. Те разполагат с невероятни способности за чуване, макар и да не го съзнават, толкова естествено изглежда това.

Ако е вярно, че всички не сме родени полиглоти, не по-малко вярно е, че трябва да вземем под внимание тясната връзка, която съществува между ухо, език, тяло, околна звукова среда и други съществени елементи.

Изследванията на д-р Томатис доказват, че за да научиш добре един език трябва да имаш “ухо” за него. Ако чуваме правилно звуците в езика, ние ще ги възпроизведем правилно. Но какво означава да чуваме правилно ?

Според професор Томатис различието в езиците не се дължи на естеството им, а зависи от фактори като среда, непосредствено обкръжение, акустична география. Всеки език е носител на определена интонация, специфичен напев, ритъм, съзвучия.

Акустичните възможности на околната среда са помогнали на човека да борави лесно със звуковата гама, специфична за неговия език. Тъй като нашата слухова система е детерминирана от етническата ни среда, ние сме нечувствителни към интонацията и звуковите вариации, които не сме свикнали да чуваме. Оказва се, че нашият език е лишен от чуждите звучения, които нашето ухо не може да улови и този слухов дефект се изразява и със звуков дефект. Представата, която имаме за един език е обикновено акустична. Ние запомняме неговия акцент, казваме, че е звучен, приятен, монотонен и т.н. Говорещите чужд език издават произхода си с неизбежния, дори и лек акцент. Така, че безспорно един от елементите, които най-трудно се асимилират е ритъма на чуждия език. Той не подлежи на чисто интелектуален анализ и трябва да бъде изведен извън полето на съзнанието, за да го възпроизведем.

Интересен е случаят през петдесетте години с радисти от контраразузнаването, натоварени да хващат със слушалки послания на морзовата азбука, изпращани от тайните агенти по радиовълните (сега това става по електронен път). Те безупречно разпознават националността на този, който предава морзовото съобщение, без да владеят техния език, още преди да бъде дешифрирано съдържанието на посланието. Радистите съумяват да разпознаят езика само по ритъма на точките и тиретата.

Колкото и парадоксално да звучи, според теорията на д-р Томатис се оказва, че нашата способност да учим различни езици зависи от чисто физиологични фактори. Още по-интересно е, че нашето ухо може да “чува” определен език, но да е глухо за друг т.е. да няма достъп до него, ако той се намира в зоната на други честоти, които ние нямаме физиологическата способност да доловим. Имайки “ухото” на нашата раса, ние се поддаваме на изучаването на различните чужди езици в зависимост от фонологичната им характеристика като в голяма или по-малка степен сме рефрактерни по природа към тези езици, които са отдалечени от нашата крива на аудиране.

Подобен е и проблема и на децата, страдащи от дислексия, които не могат да изговарят определени звуци, просто защото не ги чуват и впоследствие ги пропускат и когато пишат – проявите на дисграфия. Има тясна връзка между дислексията и трудността в изучаването на чужд език. И в двата случая се касае за затруднения в чуването.

Интересен е случаят с един германец, който е дошъл в Париж, за да усъвършенствува своя френски език. Говорел без проблем родния си език и английски, но изпитвал затруднение в призношението на съскащите съгласни във френския Оказва се, че той е бил артелерист през войната и силния шум, на който е бил подложен е повредил неговия слух във високата част на спектъра и по-точно на звуковата вълна, на която се намират този вид съгласни.

Методиката на преподаване на езика се основава на напълно погрешен постулат : а именно, че всички хора от четирите краища на света чуват по един и същ начин. Фонограмите, направени на говора на представители на различни нации показват невероятно разнообразие от диапазони на звука, като всеки език е разположен на различни честоти и всяка нация има специфична за нея етнограма.

Ухото на французина например е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца - честота, в която е разположен френският език, обхващаща само една октава. На французите трудно им се отдават езиците, защото техният език е богат на гласни и много малко други езици притежават тази особеност. В повечето езици съгласните са убедително преобладаващи. Италианският език е в зоната от 2000 до 4000 херца, а диапазонът на немският е твърде широк - от ниските честоти до 3000 херца. Испанците са чувствителни най-вече към ниските честоти, от 100 до 500 херца и във високите честоти от 1500 до 2500. Това не означава, че представителите на тези нации са глухи за останалите честоти, но има значително и неоспоримо занижаване на чувствителността, което се свежда до недостатъчното им използване. Това обяснява защо ухото на един французин с пропускливост 1000-2000 херца изпитва трудности да схване английския език, който е на пистата на 2000-12000 херца. Всяко кътче на света има своите собствени акустични резонанси.

Професор Томатис дава пример с един баща, който довежда сина си в неговия център. Отличен ученик, той е бил скъсан на всички изпити по испански. След направените аудиограма и тест за слушане става ясно, че има ухо на англичанин, много отворено за високите честоти, но не можещо да улови честотите, на които е испанския език. Той говори испански като англичанин

Д-р Алфред Томатис прави серия от експерименти с ученици, с нормален коефициент на интелигентност, които са получили задоволителни оценки по всички предмети, с изключение на английски език. Вследствие трениране с електронното ухо, те наваксали много бързо изоставането и се наредили сред добрите ученици.

Изследванията доказват, че говорещият глас се изкачва много по-високо от пеещия. Най-хубавите певчески гласове в света достигат рядко 7000 херца. Този на Енрико Карузо по изключение достига до около 8000 херца. Оказва се, че той дължи певческите си дарби на особен вид частична глухота, вследствие на злополука, при което след операция почти не може да чува ниските честоти на звука, което означава, че не чува звуците с лошо качество, при което съответно му е невъзможно да ги възпроизведе. Така от даровит певец той се превръща в най-великия глас в света.

Интересен е факта и, че един полиглот може да заеква на даден език и да говори почти коректно, макар не дотам виртуозно на друг език.

Английският е разположен в рамките на 4 октави във високите честоти, а руският обхваща цели 11 октави. Това обяснява и невероятните способности на славяните да учат чужди езици а именно като резултат от тази чуваемост, простираща се в такъв широк диапазон. Оказва се, че езиковата дарба се дължи на способността ни да чуваме и едва след това да говорим. Славяните разполагат с много широк диапазон на звукова честота и притежават слухова диафрагма широко отворена, с което са способни да схванат и анализират звуковите спектри на другите езици.

Как да проговорим на чуждия език ? Но как да се справим ние с изучаването на чужди езици, при липсата на такива центрове, не разполагайки с апаратурата на електронното ухо. Изключваме възможността, която може би е заложена в бъдещето да се прави аудиограма и тест за слушане на обучаемите, при което те биха могли да се заемат с изучаването на език, съответстващ ва тяхната слухова възприемчивост към честотите, характерни за определен език. А и професионалната им насоченост може да налага изучаването на точно определен език.

Първата ни задача е да успеем да убедим изучаващите езика, че ако изпитват затруднения в обучението, това в никакъв случай не се дължи на по-ниска интелигентност или недостатъчна паметливост. Вече в зряла възраст обучаемите са много чувствителни към неспособността си да се справят лесно с изучаването на езика и често не могат да преодолеят бариерата за изказ, само защото се страхуват да не изглеждат смешни в очите на другите. Защото всички знаем, че най-трудното е не да учиш езика, а да се осмелиш да проговориш на него. Според психолингвистиката към езика трябва да се подхожда холистично. Езикът е преди всичко неврологичен. Ухото, орган на рецептивност на езика, се ползва от значителна неврологична територия.То контролира всъщност цялата нервна система и отваря за езика пътя към мозъка в зависимост от акустичните закони, на които трябва да се подчинява посланието.

Разбира се, нищо не се придобива без усилия. За да се проговори един език, трябва той “да се чуе “ и “възпроизведе” , после да се слуша и повтаря и най-вече да се чува, т.е. да слушаш себе си и да повтаряш и възпроизвеждаш.

Доброто изразяване изисква не само добро слушане изобщо, но и добро слушане на собствения си говор. В своите изследвания, д-р Томатис доказва, че дефекта в говора на заекващите се дължи на това, че те отказват да чуят собствнения си говор поради редица подсъзнателни психологически блокажи.

Чрез явлението резонанс думата, която се прозвучава, прониква в тялото и пробужда паметта. Необходимо е да се чете на висок глас. Основните механизми на овладяване на езика се придобиват, придавайки на гласа известен интезитет, който позволява да се събудят процесите на интегрирането му в тялото.

За самият д-р Томатис, парижкият френски е бил като чужд език и той е успял да преодолее южняшкия си акцент като повтарял изречения и думи на глас в банята или в кухнята, като акустиката на тези стаи, покрити с плочки, е успяла да “моделира” ухото му.

Както има акомодация на окото, така може да се говори и за слухова акомодация. На ухото му трябва определено време за адаптация, наречено латентно, което се променя в зависимост от езика, към който то трябва да се адаптира. То обхваща времето от момента в който ухото се наглася да чуе, до момента, в който възприема звуковия обект. Колкото е по-висок звука, толкова латинтното време на чуваемост е по-дълго. Например латентното време позволява също на ларинкса да заеме подходяща позиция, за да изговори англичанина специфичните предихателни звуци в английския.

Децата много по-лесно изучават чужди езици, именно защото в ранната си възраст те имат шанса да разполагат с изключителна слухова гъвкавост и с вроден инстинкт за адаптация и са способни да се включат към всички “промени”, без деформация.

За да възприемем езика в цялата му пълнота, най-добри са методите, когато обучаемите се потапят в условията, в които езикът наистина е говорен – със своя хумор, образност и ритъм на фразите, когато наистина имаш чувството, че си в страната, чийто език изучаваш, когато се дава преднина на лингвистичните дейности, при които обучаемите са напълно потопени в езика, повтаряйки кратки, живи изречения, подходящи за конкретните ситуации. Спокойният успех на този метод се обяснява със своя естествен характер. Но дали потапянето в езиковата среда в страната, на която се говори езика е панацея ? Д-р Томотис говори за провал на метода на научаване на чужд език чрез “потапяне” в чуждоезикова среда. Например, англичаните дошли на обучение във Франция чуват всеки ден френски, без да го чуват “правилно”. Въпреки известния напредък, те остават затворени в навиците си. С цената на усилията, слуховия апарат в крайна сметка се адаптира, но след толкова дълго време, че обучаемият се отказва далеч преди това. Обратно, едно “податливо” ухо няма нужда да се потапя толкова дълго време в езикова среда. То се настройва веднага на съответната честота и се адаптира в процеса на “акустичните бани”, на които е подложено.

Добър резултат дават и всеизвестните методи – фонетични упражнения в езикови лаборатории, диалози, симулации, аудиовизуални техники, видеодискове и т. н.

За да се използват ефективно, езиковите лаборатории трябва да имат високо качество на звука, а не да достигат диапазон на звука само до 3000, а някои и 300 херца. В такъв случай посланието не се приема изцяло и се предава деформирано.

Има ли я наистина езиковата дарба ? Доколкото може да се говори за музикална, математическа, артистична дарба, езиковата дарба е част от тази поредица, но означава ли това да се обезкуражим и откажем от изучаването на чужди езици, ако не сме сред богоизбраните, притежаващи тези способности. Може би отговор на този въпрос ни дава великият Алберт Айнщайн, който по ирония на съдбата е имал дислексия. Той казва :

“ Геният е само една искрица, която проблясва един или два пъти в живота на човека и която трябва да се поддържа с 15 часа ежедневна работа .“

Библиография :

1. Tomatis A. Nous sommes tous polyglottes, Fixot 1991
2. Tomatis A. L’oreille et la vie, Editions Robert Laffont, S.A. Paris 1977 et 1990

Tomatis A L’oreille et le langage, Editions du Seuil, 1991